Блог

Николая Кръстева: „Върнах се, за да разкажа за моето пътешествие към себе си “

себе си

Родена и израснала в Неврокоп, “климатите” на нейното вдъхновение са Гоце Делчев, Абу Даби, Чикаго, Истанбул, Андалусия, Буенос Айрес, Йерусалим, признава Николая Кръстева. „Върнах се, за да разкажа за моето пътешествие към себе си“ – обяснява младата жена, пребродила света и живяла на три континента. На 11 февруари, в Гоце Делчев предстои премиерата на първата й книга, с любопитното заглавие Шери.

Николая, върна се да правиш бизнес, а написа книга?

Изобщо не бях решила да пиша книга, но в мене имаше едно желание да разкажа на жените по света и най-вече на жените в България, как могат да бъдат щастливи. И защо точно на жените, ами защото аз съм жена и мога само от женска гледна точка да говоря. Знам жената как мисли и какво може да я направи щастлива.

Ти притежаваш рецепта за щастие?

Всеки я има в себе си. Само, че човек трябва да се обърне към себе си и да погледне вътре в себе си. И формулата е заложена във всеки индивид. Всеки от нас знае какво иска, какво го прави щастлив и от какво има нужда. Друга е темата, дали искаме да си отговорим на тези въпроси. Понякога даже не се сещаме да си ги зададем, вторачени в грижата към ближния. Ние сме научени за другите, за обществото, а не за себе си. С книгата искам да напомня на всеки от нас, не само на жените, че всеки може да бъде щастлив, ако разбира се пожелае и се обърне към себе си. Понякога даже ние не искаме да се обръщаме към себе си, притеснени от факта, че не знаем какво ще намерим вътре. Случва се да зададеш въпрос, знаеш отговора, но не искаш да го чуеш.

Искаш да кажеш, че се страхуваме от самите себе си?

Да – страхуваме се от отговора на някои въпроси, които си задаваме. Страхът е най-големият двигател и наш приятел в същото време. Ако го разчетем и разшифроваме какво иска да ни каже, той ще ни предпази. Но в много случаи страхът може да бъде лош съветник и да ни накара направим нещо, което не е в наша полза. Просто трябва да го уловиш, тогава когато може да ти помогне. То е написано в книгата – страхът да не те уволнят, страхът да не те изоставят, страхът „какво ще кажат хората“, страхът това и онова, скрупули и предразсъдъци – това ни пречи да бъдем щастливи.

Щастлива ли си?

Аз съм много щастлива в момента, защото открих собствената си формула. Сблъсках се със страха си, бях на дъното, бях в много дупки, опитах се да изплувам и намерих пътя към себе. И затова искам да споделя това през което съм минала с хората, които сигурно минават през такива трудни периоди. Искам да им кажа, да продължат да дерзаят, но най-вече да се обърнат към себе си и да намерят формулата на това как да разговарят със себе си, не на „Вие“, а на „Ти“!

Да разбираме ли, че книгата е един психологически указател в пътя до щастието?

По-скоро самоучител. Неща, които са супер житейски и това какво може да ни се случи в ежедневието. По-скоро разкрива кои са основните елементи на това как да достигнеш до себе си, как да бъдеш щастлив. На кое трябва да обърнеш внимание, на кое трябва да наблегнеш, какви са собствените ти нужди и кой трябва да ги задоволи.

В търсене на щастието хората, вече и в България, се обръщат към психолози, психоаналитици, твоята книга вид психотерапия ли е?

Не, въобще не е! Аз съм далеч от това да бъда психолог, или да имам някакво професионално мнение. Знам аз през какво съм минала и знам, че всеки нормален човек преживява подобни ситуации. В книгата пиша за това как да обърнеш внимание на себе си, как да бъдеш егоист, без да навреждаш на околните, за това как да обичаш себе си. Никой психолог не може да те научи на тези малки тайни, защото те са много индивидуални. Да откриеш какви нужди имаш и кой може да ги задоволи. Какви таланти имаш и да им обърнеш внимание, защото те са израз на твоята душа, да ги споделяш с хората, защото Господ затова ти ги е дал. И така да промениш света към по-добро. Идеята на тази книга е да направи жената, а и не само нея, уверен в себе си човек. Жената формира ценностите на обществото, жена, която знае цената си, ще възпита деца, които знаят цената си.

Колко време ти отне написването на Шери?

Около месец. Тя е малка, чете се много бързо малко повече от 100 страници. Тя просто е самоучител. Слагаш я в джоба си и да ти винаги на разположение. Казваш си: „Сега ме е страх, какво трябва да направя?“ Отваряш и четеш, казваш си: „Аха, добре! Трябва да изправя страха в ъгъла и да продължа смело напред!“ Или защо съм гневен, ами защото някой не е постъпил добре с мен. Значи, трябва да им кажа и да разберат, че не трябва да се държат така с мен. Да поставя граници и да държа тези граници, даже и аз самата да не ги нарушавам, да не обиждам себе си, да си изградя ценностна система, да напиша десетте най-важни ценности в моя живот. Кои са? Свобода, отговорност, любов, грижа, външен вид? Да ги напиша на един лист и да изживея живота си спрямо тях. Така ще бъда в синхрон със себе си.

Би ли продължила да пишеш?

Не знам, ако имам отново силен порив! Никога не съм мислила, че в живота си ще седна да напиша книга, всъщност една жена ми подсказа, че трябва да седна да я напиша.

Прочетете още за Николая в статията „Николая Кръстева: Жената на три континента акостира за постоянно в Гоце Делчев“

Търсене:
Последни постове:

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *